Книгата “Културната дипломация на България“ с автор Юлиан Шкодров беше представена на пресконференция в пресклуба на БТА в София от проф. д.ик.н. д-р по социология Евгений Сачев.

В представянето на книгата взеха участие Николай Тончев - собственик на издателство "НИТОН-Пловдив", издател на книгата; проф. Здравко Попов и дипломатът от кариерата Любомир Тодоров. Сред присъстващите беше и българският писател Димитър Томов.

“В стратегията на Европейския съюз, но и на Република България, и по-конкретно в дългосрочната програма, която има нашето Външно министерство, културната дипломация е обявена за основен приоритет. При нас това е приоритет на управление от много години. Нашата дипломация дава голям принос в развитието на културния диалог”, каза проф. Евгений Сачев.

“Тази книга за първи път прави един успешен опит да бъде представена както научно-теоретичната постановка в областта на културната дипломация, така и приноса, който ние, българите, утвърждаваме в работата си за създаването на един многополюсен свят, който се опира върху културните ценности. В геополитически аспект мога да кажа, че културната дипломация е водещ приоритет на българската външна политика", коментира професор Сачев и отбеляза, че в момента се създават условия за формиране на един нов тип общество – постмодерното, постиндустриално.

Според него онова, към което върви успешно новата визия, новото устройство на света, е партньорското общество, което се опира на споделена отговорност и споделена сигурност. 

Той подчерта, че в неговата основа ще бъдат общите споделени културни ценности.

Издателят на книгата Николай Тончев сподели следния цитат: "Меката дипломация, културната дипломация - чрез нея могат да се постигат много силни, ясни и точни резултати в полза на нашата държавност, чрез мека сила". Той добави, че такъв тип дипломация е нещо, от което "нашето отечество в момента има огромна нужда". Издателят отбеляза още, че благодарение на Юлиан Шкодров тази тема отново е на бял свят.

Проф. Здравко Попов сподели, че е похвален фактът, че такава книга се пише от служител на Министерство на външните работи, защото това не е честа практика. “Независимо че България има доста дълъг опит в културната дипломация, може да се каже, че тази книга добре я представя - от времето на Средновековието, до наши дни, и особено за годините след Освобождението. Трябва да имаме съзнанието, че като малка страна, ние имаме голяма култура, история и древност. Това е един огромен ресурс, който си заслужава да бъде използван в сферите на политиките, и особено в сферата на външната политика“, добави той.

По думите му книгата има принос за наличието на едно концептуално разбиране за културна дипломация. Тя е опит да се отговори на въпроса “що е културна дипломация по принцип”, тъй като не всяко културно сътрудничество може да се разглежда като културна дипломация. “Това е специфичен начин, по който се осъществява дадена политика на една страна, или сътрудничество в дадена страна. Това е именно възможността да трансформираш един културен артефакт и да го превърнеш в инструмент на външната политика“, добави проф.  Здравко Попов.

“Като се има предвид, че ние, българите, сме един от най-древните народи - създатели на безспорни държавници, политици, авторитети, учени, за нас този приоритет – формирането на културната дипломация, e една целенасочена дейност, по отношение на създаването на този тип партньорско общество, която е изключително важна и отговорна”, коментира проф. Попов. 

Според него едно от намеренията в тази посока е чрез подобен тип книги не само да се представи какво е правено, а и страната ни да допринесе за формирането на нов модел, в основата на който ще стои постановката, че културата и културно-историческото наследство са базов фактор за устойчиво развитие на всяко общество, държава и нация. 

“В книгата си Юлиан Шкодров казва, че историята не е някаква носталгична прищявка, а че истинският прочит на историята е обрат към бъдещето, бъдещето, което формира съзнанието на нашите наследници”,  завърши проф. Попов.

Дипломатът Любомир Тодоров поздрави автора, с когото дълги години са били колеги в Министерството на външните работи и отбеляза, че през годините му е направил особено впечатление неговият афинитет, подкрепа и любов към българската православна църква. 

“Вярата, съчетана с културното наследство, богатото културно наследство на нашия народ, наистина две сериозни оръжия, които ще ти дадат сили занапред да отстояваш своето родолюбие и желание за развитие“, каза той.

Авторът Юлиан Шкодров благодари специално на присъстващите и разказа малко за това как е започнал да се занимава в посока изследване на българското културно наследство.

“Нашият род тръгва от село Разметаница, близо до Дупница. Къщата ни е попска къща. Първият таен централен революционен комитет, създаден от Васил Левски, е създаден в нашата къща. Цар Самуил, Арон, Давид и Моисей също са родени в земите на селото ни. Дядо ми е председател от БЗНС “Никола Петков". Всичко това ми даде тази светлина след време да започна да се занимавам и да отстоявам най-вече българската културно-историческа, просветна, интелектуална и духовна идентичност“, разказа авторът.

Той обясни, че неговото творение най-вече се дължи на това, което самият той носи в себе си. Шкодров постави акцент върху факта, че културната дипломация е жизненоважна както за България, така и за Европа, за света, защото тя е основен фактор за изграждането на една нация и държава.

“Всички ние трябва да се обединим в тази кауза и да работим както всички държавни институти в чужбина. Както тук в България, Министерство на културата и Министерство на образованието и науката, да се обединим върху тази светлина, която давам с книгата си", коментира той и добави, че изграждането на културно-историческо наследство ще бъде водещото за всяка една нация и държава; на неговото изграждане ще се градят бъдещето и новият световен свят.

“Искам всички заедно, обединени в тази кауза, да работим и най-вече да дадем светлина на културната дипломация. Това е много важен фактор за устойчивото развитие на нацията и държавата. Нека да работим с дългосрочни и дългогодишни стратегиии в цялостен аспект за държавата, но най-вече за културата. Културата да бъде водеща в нашата нация и държава. Да покажем на Европа и света, че културната дипломация ще бъде водеща в изграждането на народност и нация“, завърши авторът на книгата.

Проф. Евгений Сачев пожела на всички млади хора да вървят по пътя към осъществяване на своите идеи, като не забравят, че “миналото властва над бъдещето само ако живеем в настоящето”.

Официалното представяне на книгата ще бъде на 27 февруари 2024 г. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ от 18:00 ч.

Юлиан Шкодров е главен специалист в Министерство на външните работи на Република България. Роден е през 1978 г. в София. През 2020 г. завършва бакалавърска степен по специалността “Библиотекознание и библиография“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии. През 2023 г. завършва магистратура със специалност “Културни взаимодействия и културни политики в Югоизточна Европа“. Неговата докторска дисертация е на тема “Формиране на културната дипломация като част от външната политика на България от средата на 50-те години до 1991 година“. Юлиан Шкодров е член на обществения съвет на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ и на Съюза на тракийските дружества в България. Служител е на Министерството на външните работи (МВнР).